Светител Игнатий Брянчанинов
Писма към миряните
Писма към миряните
Достойно за горчив плач зрелище - християни, незнаещи в какво се състои християнството! А сега погледът среща това зрелище почти непрекъснато. Рядко той бива утешен от противоположната, наистина утешителна гледка! Рядко той може в многочислената тълпа, наричаща себе си християни, да попадне на християни, които да са такива и на думи, и на дело.
Предложеният от вас въпрос сега се поставя навред. "Защо няма да се спасят", пишете Вие, "езичниците, мохамеданите и така наречените еретици? Между тях има много добри хора, би било противно на Божието милосърдие!....Да! Това е противно даже на здравия човешки разум! А еретиците, те също са християни. Да смятаме себе си за спасени, а членовете на другите вярвания - погинали, това е безумно и крайно гордо!"
Ще се постарая да ви отговоря по възможност кратко, да не би многословието да повреди яснотата на изложението.
Християни! Вие разсъждавате за спасението, а не знаете какво е спасение. Защо хората се нуждаят от него, дори не познавате Христа - единственото средство за нашето спасение! Това е истинското учение по тази тема, учението на Светата Вселенска Църква: спасението се заключава във възстановяването на общението с Бога. Това общение е загубено от целия човешки род след грехопадението на праотците. Целият човешки род е сбор от погиващи същества. Погибелта е участ на всички хора - на добродетелните и на злодеите. Зачеваме се в беззаконие, раждаме се в грях ( Пс. 50 ). "Сниду к сыну моему сетуя во ад" ( Ще сляза при моя син, скърбейки в ада ), говори св. патриарх Иаков за себе си и своя свят син Йосив, целомъдрен и прекрасен! (Бит. 37:35) Слизали в ада след свършване на земното си странстване не само грешниците, но и праведниците на Стария Завет. Такава е силата на добрите човешки дела. Такава е цената на добродетелите на нашето паднало естество! За да се възстанови общението на човека с Бога, иначе казано, за спасението е било необходимо изкупление. Изкуплението на човешкия род е било извършено не от Ангел, не от Архангел, не от някой от по-висшите, но ограничени и сътворени същества - било е извършено от Самият Безпределен Бог. Наказанието - жребият на човешкият род, е заменено от неговото наказание, недостатъкът на човешките заслуги е заменен от Неговото безкрайно достойнство. Всички добри човешки дела са немощни, слизащи в ада, заменени от едно могъщо добро дело: вярата в нашия Господ Иисус Христос. Юдеите попитали Господа: Какво да правим, за да вършим делата Божии?" Господ им отговорил: делото Божие е това - да вярвате в Оногова, Когото е Той пратил" (Иоан. 6:29). Едно добро дело ни е нужно за спасение: вяра, но вярата е дело. С вяра, единствено с вяра ние можем да влезем в общение с Бога, с помощта на даруваните ни от Него тайнства. Погрешно мислите и говорите Вие, че добрите хора между езичниците и мохамеданите ще се спасят, т.е. ще встъпят в общение с Бога! Напразно Вие гледате на тази противна на Вас мисъл като на новост , като на помръкнало се заблуждение! Не! Такова е постоянното учение на истинската Църква - Вехтозаветна и Новозаветна. Църквата винаги е признавала, че едно е средството за спасение - Изкупителят! Тя е признавала, че и най-великите добродетели на падналото естество свалят в ада. Ако праведниците на истинската Църква светилниците, от които светил Светият Дух, пророците и чудотворците, вярващи в идещия Изкупител, но със смъртта си предварили идването на Изкупителя, са слизали в ада , то как искате Вие, езичниците и мохамеданите, за това, че Ви се струват добрички, непозноващи и невярващи в Изкупителя, да получа т спасение, давано с едно, единствено, повтарям Ви, средство - вярата в изкупителя!
Християни! Познайте Христа! Разберете, че вие не Го познавате, че Вие сте се отричали от Него, като признавате спасението за възможно без Него, за някакви си добри дела! Признаващият възможността за спасение без вяра в Христа, се отрича ат Христа и може би незнаейки, пада в тежкия грях на богохулството. "Мислим, че" - говори св. ап. Павел - "човек се оправдава с вяра, без делата по закона. Божията правда чрез вярата в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи: защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса" ( Рим. 3:28, 22-24).
Вие ще възразите: "Св. ап. Яков изисква непременно добри дела. Той ни учи, че вяра без дела е мъртва". Разсъдете какво изисква св. ап. Яков. Вие ще видите, че той изисква, както и всички боговдъхновени писатели на Свещеното Писание, дела на вярата, а не добри дела на вашето паднало естество! Той изисква жива вяра, утвърждавана от делата на новия човек, а не добри дела на падналото естество, противни на вярата. Той дава за пример постъпката на патриарх Авраам, дело от което станала явна вярата на праведника. Това дело се състояло в принасяне в жертва на Бога своя единороден син. Да заколи своя син в жертва, съвсем не е добро дело по човешкото разбиране. То е добро дело като изпълнение на Божията повеля, като дело на вярата. Вгледайте се в Новия Завет и изобщо в цялото Свещено Писание. Вие ще откриете, че то изисква изпълнение на Божиите заповеди, че това изпълнение се нарича дело, че от това изпълнение на Божиите заповеди вярата в Бога става жива, като действаща. Без него тя е мъртва, като лишена от всякакво движение. А противно на това, Вие ще намерите, че добрите дела на падналото естество от чувства, от кръв, от пориви и нежни усещания на сърцето са забранени, отхвърлени! А тези, именно тези добрички дела у езичниците и мохамеданите на Вас Ви се харесват! Заради тях, дори и отхвърляне на Христа, Вие искате да им дадете спасение. Странно е Вашето разбиране за здравия разум! Защо, с какво право Вие го намирате, признавате го в себе си? Ако Вие сте християнин, то сте длъжен да имате по този предмет християнско понятие, а не някакво друго, самоволно или взето незнайно откъде. Евангелието ни учи, че с падението ние сме придобили лъжлив разум, че разумът на нашето паднало естество, каквито и природни достойнства да е имал, както и да е бил усъвършенстван от учеността на света запазва качеството, доставено му от падението, си остава лъжлив разум. Той трябва да се отхвърли, да се предаде под ръководството на вярата. При това ръководство, при значителни подвизи благочестието, Бог своевременно дарява на Своя верен раб разбиране за Истината или духовен разум. Този разум може и трябва да се признае за здрав разум. Той е известена вяра, превъзходно описана от свети апостол Павел в 11. глава на неговите послания към евреите. Основа на духовното разсъждение е Бог. Върху този твърд камък то се гради и затова не се колебае, не пада. Наричаният от Вас „здрав разум" ние, християните, го приемаме за разум толкова болен, толкова помрачен и заблуден, че излекуването му иначе и не може да се извърши, освен с отсичане на всички знания, от които той е съставен, с меча на вярата и отхвърлянето им. Ако го признаем за здрав, признаем го по някаква неизвестна причина, несигурен, неопределен, непрестанно изменящ се, то той като здрав непременно ще отхвърли и Христа. Това е доказано опитно. Какво Ви говори Вашият здрав разум? Че да се признае гибелта на добри хора, невярващи в Христа, е противно на Вашия здрав разум! Не само това! Такава гибел на добродетелните е противна на милосърдието на такова всеблаго Същество, Какъвто е Бог. Разбира се, имали ли сте свише откровение на тази тема, за това кое е противно и кое не е противно на Божието милосърдие? Не! Но здравият разум показва това. А Вашият здрав разум!... Все пак при Вашия здрав разум откъде решихте Вие, че на Вас Ви е възможно със собствения ограничен човешки ум да постигнете кое е противно и кое не е противно на Божието милосърдие?
Позволете да Ви кажа нашето мнение Евангелието или Христовото учение, или Свещеното Писание, или Светата Вселенска Църква са ни открили всичко, което човек може да знае за Божието милосърдие, превишаващо всякакво мъдруване, всякакво човешко постижение, недостъпно за тях. Суетно е лутането на човешкия ум, когато той търси да определи безпределния Бог!... Когато той търси да обясни необяснимото, да подчини на своите съображения... кого?... Бога? Такова начинание е начинание сатанинско!... Именуващи себе си християни, а не знаят Христовото учение! Ако ти от това благодатно небесно учение не си научил за непостижимостта на Бога, отиди на училище, послушай какво учат децата! На тях преподавателите по математика им обясняват теорията на безкрайните величини, че те като величини са неопределени, не се подчиняват на тези закони, на които са подчинени определените величини – числата, че нейните резултати могат да бъдат съвършено противоположни на резултатите на числата. А ти искаш да определиш законите, по които действа Божието милосърдие, и казваш: това съвпада с него, а това не съвпада! То или съвпада, или не съвпада с твоя здрав разум, с твоите понятия и усещания! Следва ли от това, че Бог е длъжен да разбира и чувства, както ти разбираш и чувстваш? А ти това и изискваш от Бога! Това е най-безразсъдно и съвсем горделиво начинание! Не обвинявай съжденията на Църквата в недостиг на здрав разум и смирение. Това е твой недостатък! Тя, Светата Църква, само следва неотстъпно Божието учение за Божиите действия, открито от Самия Бог! След нея послушно вървят истинските й чада, просвещавайки се с вярата, потъпква високомерния разум, който въстава срещу Бога! Вярваме, че можем да знаем за Бога само това, което Бог е благоволил да ни открие! Ако имаше друг път към богопознанието, път, който ние бихме могли да прокараме с усилията на собствения си ум, нямаше да ни бъде дарувано Откровението. То ни е дадено, защото ни е необходимо. Собствените самомнения и лутането на човешкия ум са суетни и лъжливи. Вие казвате: „еретиците също са християни". Това откъде го взехте? Нима някой, именуващ себе си християнин и незнаещ нищо за Христа поради своето крайно невежество, ще се реши да признае себе си за такъв християнин, като и еретиците, и светата християнска вяра няма да различи от чедата на проклятието – богохулните ереси! По друг начин разсъждават за това истинските християни! Многочислен сонм от светии са приели мъченически венец, предпочели са най-люти и продължителни мъчения, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да участват с еретиците в тяхното богохулно учение. Вселенската Църква винаги е признавала ереста за смъртен грях, винаги е признавала, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, той е в общение с дявола и неговата гибел. Ереста – това е грях на ума. Ереста е повече дяволски грях, отколкото човешки, тя е дъщеря на дявола, негово изобретение – безчестие, близко до идолопоклонство. Отците обикновено наричат идолопоклонството безчестие, а ереста злочестие. При идолопоклонството дяволът приемал за себе си божествена чест от ослепели хора, а чрез ереста той прави заслепените хора съучастници в своя главен грях – богохулството. Който прочете внимателно Деяния на Съборите, той лесно ще се убеди, че характерът на еретиците е напълно сатанински. Той ще види тяхното ужасно лицемерие, неизмеримата им гордост, ще види поведение, изградено от непрекъснати лъжи, ще види, че те се предават на различни низки страсти, ще види, че те, когато имат възможност, са готови на най-ужасните престъпления и злодеяния. И особено е забележителна тяхната непримирима омраза към чадата на истинската Църква и жаждата им за тяхната кръв! Ереста се взаимосвързва с ожесточаване на сърцето, със страшно помрачаване и повреждане на ума, упорито задържайки се в заразената от нея душа, и трудно е за човека изцелението от този недъг. Всяка ерес съдържа в себе си хула против Светия Дух: тя или хули догмата за Светия Дух, или действие на Светия Дух, но хули непременно Светия Дух. Същността на всяка ерес е богохулство. Свети Флавиян, патриарх Константинополски, който запечатал с кръвта си изповядването на истинската вяра, произнесъл определение на помена на Константинополски събор за ересиарха Евтихий със следните думи: „Евтихий – досега йерей, архимандрит, напълно е уличен и от миналите му действия, и от настоящите му обяснения и заблуден от учението на Валентин и Аполинарий, в упорито следване на тяхното богохулство, още повече, че той даже не се вслуша в нашите съвети и наставления за приемане на здравото учение. И затова, плачейки и въздишайки за неговата крайна погибел, ние обявяваме от името на Господа – Иисус Христос, че той е паднал в богохулство, че е лишен от всякакъв свещенически сан, от нашето общение и от управление на неговия манастир, известявайки на всички, че които отсега беседват с него или го посещават, ще се подложат сами на осъждане." Това определение е образец на общото мнение на Вселенската Църква за еретиците. Това определение е признато от цялата Църква, потвърдено от Вселенския Халкидонски събор. Ереста на Евтихий се състояла в това, че той не изповядвал в Христа след въплъщението две естества, както изповядва Църквата. Той допускал само Божествено естество. Вие ще кажете: и само!... Заради това!...
Забавен по своя недостатък на истинското знание и горчиво жалък по своето свойство и последствия, е отговорът към едно лице, облечено във властта на тоя свят, към свети Александър, патриарх Александрийски, за арианската ерес. Това лице съветва патриарха да запази мира, да не започва спорове, толкова противни на християнския дух, заради няколко думи. Пише, че той не намира нищо осъдително в учението на Арий – някаква разлика в обратите на думите. И само това! Това обръщане на думите, отбелязва историкът Фльори, в които няма нищо осъдително, отхвърлят Божеството на нашия Господ Иисус Христос – само това! Унищожават значи цялата християнска вяра – само това! Забележително: всички древни ереси, под различни изменящи се маски, са се стремили към една цел: те са отхвърляли Божеството на Словото и са извращавали догмата за въплъщението. Най-новите ереси най-много се стремят да отхвърлят действието на Светия Дух: с ужасни хули те отхвърлиха Божествената литургия, всички тайнства, всичко, което Вселенската Църква винаги е признавала –действието на Светия Дух. Те нарекоха това човешки постановления, суеверия, заблуждения – дръзко! Разбира се, в ересите Вие не виждате нито разбойничество, нито кражба! Може би единствено затова не го считате за грях? Тук е отхвърлен Божият Син, тук е отхвърлен и похулен Светият Дух – само това! Този, който е приел и държи богохулно учение и който произнася богохулство, не разбойничи, не краде, даже върши добри дела на падналото естество – той е прекрасен човек! Как може Бог да му откаже спасение? . . .
Причината за Вашето последно недоумение, както и на всички други, е дълбокото непознаване на християнството! Не мислете, че такова незнание е маловажен недостатък! Не! Неговите последствия могат да бъдат гибелни, особено сега, когато в обществото се разпространяват безбройни книжлета с християнски заглавия, а със сатанинско учение. При непознаването на истинското християнско учение като нищо можете да приемете лъжливата, богохулната мисъл за истинска, да я усвоите и заедно с нея да придобиете и вечната погибел. Богохулникът няма да се спаси! И тези недоумения, които Вие изразихте във Вашето писмо – вече са страшни клеветници за Вашето спасение. Тяхната същност е отричане от Христа! Не си играйте с Вашето спасение, не си играйте! Иначе вечно ще плачете. Заемете се с четене на Новия Завет и светите Отци на Православната Църква (а съвсем не с Терези, Францисковци и други западни умопобъркани, които тяхната еретическа църква ги представя за светци!). От светите Отци на Православната Църква изучете как да разбирате правилно Писанието, какъв живот, какви мисли и чувства прилягат на християнина. От Писанията и живата вяра изучете Христос и християнството. Преди да дойде страшният час, в който Вие ще бъдете длъжен да се представите на съд пред Бога, спечелете оправдание, подавано на всички човеци даром от Бога с посредничеството на християнството.
Забавен по своя недостатък на истинското знание и горчиво жалък по своето свойство и последствия, е отговорът към едно лице, облечено във властта на тоя свят, към свети Александър, патриарх Александрийски, за арианската ерес. Това лице съветва патриарха да запази мира, да не започва спорове, толкова противни на християнския дух, заради няколко думи. Пише, че той не намира нищо осъдително в учението на Арий – някаква разлика в обратите на думите. И само това! Това обръщане на думите, отбелязва историкът Фльори, в които няма нищо осъдително, отхвърлят Божеството на нашия Господ Иисус Христос – само това! Унищожават значи цялата християнска вяра – само това! Забележително: всички древни ереси, под различни изменящи се маски, са се стремили към една цел: те са отхвърляли Божеството на Словото и са извращавали догмата за въплъщението. Най-новите ереси най-много се стремят да отхвърлят действието на Светия Дух: с ужасни хули те отхвърлиха Божествената литургия, всички тайнства, всичко, което Вселенската Църква винаги е признавала –действието на Светия Дух. Те нарекоха това човешки постановления, суеверия, заблуждения – дръзко! Разбира се, в ересите Вие не виждате нито разбойничество, нито кражба! Може би единствено затова не го считате за грях? Тук е отхвърлен Божият Син, тук е отхвърлен и похулен Светият Дух – само това! Този, който е приел и държи богохулно учение и който произнася богохулство, не разбойничи, не краде, даже върши добри дела на падналото естество – той е прекрасен човек! Как може Бог да му откаже спасение? . . .
Причината за Вашето последно недоумение, както и на всички други, е дълбокото непознаване на християнството! Не мислете, че такова незнание е маловажен недостатък! Не! Неговите последствия могат да бъдат гибелни, особено сега, когато в обществото се разпространяват безбройни книжлета с християнски заглавия, а със сатанинско учение. При непознаването на истинското християнско учение като нищо можете да приемете лъжливата, богохулната мисъл за истинска, да я усвоите и заедно с нея да придобиете и вечната погибел. Богохулникът няма да се спаси! И тези недоумения, които Вие изразихте във Вашето писмо – вече са страшни клеветници за Вашето спасение. Тяхната същност е отричане от Христа! Не си играйте с Вашето спасение, не си играйте! Иначе вечно ще плачете. Заемете се с четене на Новия Завет и светите Отци на Православната Църква (а съвсем не с Терези, Францисковци и други западни умопобъркани, които тяхната еретическа църква ги представя за светци!). От светите Отци на Православната Църква изучете как да разбирате правилно Писанието, какъв живот, какви мисли и чувства прилягат на християнина. От Писанията и живата вяра изучете Христос и християнството. Преди да дойде страшният час, в който Вие ще бъдете длъжен да се представите на съд пред Бога, спечелете оправдание, подавано на всички човеци даром от Бога с посредничеството на християнството.
Утешително писмо до една овдовяла християнка
Каква неочаквана вест ми донесе днешната поща!... Константин Фьодорович, в разцвета на зрялата си възраст, толкова обещаващ за отечеството си, за родителите си и своето семейство, безценен за всички, които познаваха, внезапно оставил попрището на земния живот и неговият прах вече е покрит от земята! Почива в Сергиевата пустиня! Дълго ще почива той там!... Ще го събуди и оживи тръбата на общото възкресение на човеците! А неговата душа!... Да намери тя покой в блажените, тихи и светли небесни обители! Тук да й прокарат път и нейното собствено благочестие, и благочестието на родителите й! Тук да й прокарат път молитвите на Светата Църква, молитвите на неговия баща, молитвите на майка му, молитвите на осиротялата му съпруга и на осиротелите почти немощни и неразбиращи своето осиротяване малки деца! Сполетя Ви скръб силна, извънмерна, но съответстваща на силата на Вашата душа! Предстои Ви да се облечете във всеоръжието на живата вяра, вдъхваща в сърцето твърдост, мъжество, смирение, покорност, определени от Бога. Предстои Ви да придадете сила на Вашата слаба по телесно устройство душа, макар и не слаба в упованието на Бога. Дария Михайловна – тя е майка!... На Вас Ви предстои да замените Вашия покойник в семейство му, да встъпите отново в задълженията на бащата, който се грижи за възпитанието на децата. Неочакван и тежък кръст е легнал на Вашите рамене! Но той е изпратен от Бога. Незабележимо е дошъл, внезапно се е приближил, с цялата си тежест е легнал на раменете и блажени са тези рамене, които са се удостоили да усетят на себе си Господния кръст! Блажена е душата, която с великодушие приеме и понесе Господния кръст. Кръстът – това е знак на Божието избраничество, Христов печат. Този печат Христос поставя върху Своите! Този знак изобразяват на Божиите любимци ангелите на Бога Вседържителя! „Ако ти видиш някого – казал преподобният Марк Подвижник, – да живее безскръбен живот в постоянно благоденствие, знай: след неговата смърт го очаква немилостив съд." Всички светии са признавали за неотменна истина, че този, който живее безскърбен живот, е забравен от Бога.
„Не търси – казва един от тях – християнско съвършенство в човешките добродетели, няма го тук. То тайнствено се пази в Христовия кръст! Каквито и добродетели да са били извършвани от светиите, те ги считали за непълни и недостатъчни, ако не ги увенчавал Христовият кръст, ако не ги запечатвал, не ги засвидетелствал Христовият печат. Само тези ще минат пътя, охраняван от херувими, които ще имат със себе си ръкопис, запечатан от Христовия печат."
Божията милост Ви се е явявала в течение на цялото време на Вашия живот и в благословението на Вашето семейно щастие, и в благословението на Вашето служене на Царя и отечеството. Същата тази Божия милост се явява и в изпратения Ви кръст. Божието наказание – не е човешко наказание!... Божият гняв – не е човешки гняв! Господ наказва – и обича! Той Ви призовава да Го опознаете по-отблизо. Близкото познанство с великите на земята дава временни почести и мнимо богатство. Обстойното познаване на Бога дава вечни блага, съзерцание на Божията слава и участие в тази слава.
Аз винаги съм гледал на Вас с окото на моето сърце – дълбоко сърдечно чувство, което е трудно да се постигне, чието съществуване дори и не подозират тези, които живеят невнимателен живот. Мисля: Бог ми е изпратил това чувство заради това, да имам макар и малка лепта, която бих могъл в час на нужда да Ви поднеса като слабо въздаяние за Вашата изобилна любов. Гледам Ви оттук, от отдалечената пустиня: виждам същото! Разстоянието не пречи да се гледа и вижда в сърцето. Аз постоянно усещах във Вас, във Вашата душа някаква нравствена задача, която нямаше пълно решение. Трябваше да се реши! Сега Божията воля за Вас се вижда съвсем ясно. На Него Му е благоугодно Вашата душа да принесе духовен плод за вечната житница, съответстващ на средствата и силите, посадени в тази душа. Затова – Той Ви е извел на пътя на подвига. На Него Му с благоугодно Вие да се доближите до Него, повече да Го опознаете.
Константин Фьодорович е мой връстник, малко по-малък от мен. От момента, в който ние се запознахме, мина цял четвърт век. Тогава той беше в мундир на паж, а аз в мундир на юнкер. Първата мисъл, която ми проблесна при прочитане на вестта за неговата кончина, която прелетя направо в сърцето, беше: „и той отиде в манастир". Сега Вие сте безпристрастен съдия: не е ли все едно да отиде в манастир няколко години по-рано или няколко години по-късно?... Монахът е същият покойник, но с живо слово (можещ да говори)!... Неговото слово е от другия свят!... От този свят, където е душата на починалия. Аз, живият мъртвец, приех нов жител в Сергиевата обител – Вашия син, покойник, който завинаги склопи очи. Да ми дарува Бог да произнасям за Вас, за него и за себе си „слово" от този свят – слово на утешение, слово за спасение!...
Заливам се в сълзи, перото не стои в треперещата ми ръка. Христос да е с Вас! Той да Ви укрепи и Вас, и цялото Ви семейство!
От цялата си душа предан Вам. А. И.
4 февруари 1848 година.
„Не търси – казва един от тях – християнско съвършенство в човешките добродетели, няма го тук. То тайнствено се пази в Христовия кръст! Каквито и добродетели да са били извършвани от светиите, те ги считали за непълни и недостатъчни, ако не ги увенчавал Христовият кръст, ако не ги запечатвал, не ги засвидетелствал Христовият печат. Само тези ще минат пътя, охраняван от херувими, които ще имат със себе си ръкопис, запечатан от Христовия печат."
Божията милост Ви се е явявала в течение на цялото време на Вашия живот и в благословението на Вашето семейно щастие, и в благословението на Вашето служене на Царя и отечеството. Същата тази Божия милост се явява и в изпратения Ви кръст. Божието наказание – не е човешко наказание!... Божият гняв – не е човешки гняв! Господ наказва – и обича! Той Ви призовава да Го опознаете по-отблизо. Близкото познанство с великите на земята дава временни почести и мнимо богатство. Обстойното познаване на Бога дава вечни блага, съзерцание на Божията слава и участие в тази слава.
Аз винаги съм гледал на Вас с окото на моето сърце – дълбоко сърдечно чувство, което е трудно да се постигне, чието съществуване дори и не подозират тези, които живеят невнимателен живот. Мисля: Бог ми е изпратил това чувство заради това, да имам макар и малка лепта, която бих могъл в час на нужда да Ви поднеса като слабо въздаяние за Вашата изобилна любов. Гледам Ви оттук, от отдалечената пустиня: виждам същото! Разстоянието не пречи да се гледа и вижда в сърцето. Аз постоянно усещах във Вас, във Вашата душа някаква нравствена задача, която нямаше пълно решение. Трябваше да се реши! Сега Божията воля за Вас се вижда съвсем ясно. На Него Му е благоугодно Вашата душа да принесе духовен плод за вечната житница, съответстващ на средствата и силите, посадени в тази душа. Затова – Той Ви е извел на пътя на подвига. На Него Му с благоугодно Вие да се доближите до Него, повече да Го опознаете.
Константин Фьодорович е мой връстник, малко по-малък от мен. От момента, в който ние се запознахме, мина цял четвърт век. Тогава той беше в мундир на паж, а аз в мундир на юнкер. Първата мисъл, която ми проблесна при прочитане на вестта за неговата кончина, която прелетя направо в сърцето, беше: „и той отиде в манастир". Сега Вие сте безпристрастен съдия: не е ли все едно да отиде в манастир няколко години по-рано или няколко години по-късно?... Монахът е същият покойник, но с живо слово (можещ да говори)!... Неговото слово е от другия свят!... От този свят, където е душата на починалия. Аз, живият мъртвец, приех нов жител в Сергиевата обител – Вашия син, покойник, който завинаги склопи очи. Да ми дарува Бог да произнасям за Вас, за него и за себе си „слово" от този свят – слово на утешение, слово за спасение!...
Заливам се в сълзи, перото не стои в треперещата ми ръка. Христос да е с Вас! Той да Ви укрепи и Вас, и цялото Ви семейство!
От цялата си душа предан Вам. А. И.
4 февруари 1848 година.
Изобличително писмо до един съмняващ се в
съществуването на ада и вечните мъки
Ти се съмняваш в съществуването на ада и вечните мъки? Повтаряш сегашното модерно възражение: „това не съответства на милосърдието на такова благо Същество, Каквото е Бог".
Ах, приятелю мой! Може ли такова слабо, ограничено същество като човека да съди сам за Бога, Който е Същество безпределно, превишаващо всякакво разбиране и съждение, може ли да извежда положително заключение за Бога от собствените си възгледи? Остави собствените си разсъждения и повярвай от цялото си сърце на всичко, което ни учи Евангелието. Сам Спасителят е казал: „И ще идат тия във вечни мъки" (Мат. 25:4 6). На друго място е казал: „и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си" (Лук. 16:23).
Спасителят е казал, че има ад, има вечни мъки: към какво е твоето възражение! Ако ти придадеш значение на това възражение, значи се съмняваш в истинността на словата на Спасителя, отхвърляш ги. Който отхвърля от Христовото учение дори и един догмат, той отрича Христа. Хубавичко помисли: твоето съмнение – не е никак малък грях. Ако ти го приемеш, ще го изкажеш със слова и ще паднеш в смъртен грях. Една дума на вярата може да спаси и една дума на неверието може да погуби душата. Разбойникът в смъртния си час, вече на кръста, изповядал Христа и си отворил вратите на рая, а фарисеите отхвърлили Истината, похулили Светия Дух и погинали. „Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден" (Мат. 12:36), е възвестил Спасителят.
Ако позволиш на твоя разум да прави възражения против Христовото учение, той ще ги намери милиони, той е неизчерпаем, когато допуснем да се зарази с враждебност към Христа. Лека полека той отхвърля всички християнски догмати! Това не е нещо ново, този е плодът на необуздано, самоволно разсъждение, заради който са се появили в света безбожници и богохулници! По външност за неопитните очи те изглеждат с блестящ ум, разкъсващи веригите, извеждащи на свобода, откриващи истината и показващи я на останалите хора. Но последствията са показали, че тяхната истина е мнима – най-ужасно и най-пагубно заблуждение. Лъжливите мисли са умити с потоци кръв и мисълта не се е очистила с това умиване! Страшно опетнява лъжливата мисъл: човешката кръв няма сили да умие тези люти петна. За такова умиване човечеството се е нуждаело от кръвта на Богочовека. То получило тази кръв, умило се в нея, очистило се, държейки в ръка вярата, излязло на светлината на истинското богопознание и самопознание, излязло от дълбоката, тъмна пропаст на плътския лъжлив разум. Този разум зове отново човека към пропастта и човек се вслушва в убийствения призив! Какво чудно има? Човек е запазил своя характер: в рая, изпълнен благоухания и наслаждения от Божественото, той не се въздържал, а се е доверил на лъжливите слова на дявола.
Приятелю мой! Ти си християнин, член на Източната Православна Църква. Съхранявай верността към духовното тяло, на което ти си член. Съхранявай единението със светата Църква, на която ти принадлежиш. Съхранявай своето духовно достойнство като безценно съкровище. Поради твоята немощ не се впускай в разсъждения за догматите. Това е дълбока бездна, опасно море. В него са потънали много неопитни и самонадеяни плувци. Безопасно, с надежда за изобилна, духовна полза, могат да плуват, да се носят по чудните вълни на богословието само тези, чието кормило – умът, е в десницата на Духа. По съвета на свети апостол Павел отхвърляй всеки помисъл, който се надига против Христовия разум.
Не влизай в спор, нито в разсъждения със съмнения и възражения, пораждани от лъжливия разум. С меча на вярата отсичай главите на тези змии,( още щом те се покажат от своето леговище! Това дело е истинско, дело вярно! Дело достойно за този, който веднъж завинаги се е съчетал с Христос! Разсъждението има място преди съюза. След сключването на съюза, то вече е престъпление. Нищо, ама нищо да не нарушава, да не разколебава твоята вярност! Ах! По-добре е да не се встъпи в съюз, отколкото да станеш предател. Със смирение се преклони, наведи пред благото иго, води благочестив живот, ходи по- често в църква, чети Новия Завет и писанията на светите Отци, благотвори на ближните. Ще дойде време, когато Божественото Христово учение, от което лъха святост и истина, ще се възприеме от душата ти. Тогава в нея няма да се пораждат никакви съмнения. Христовото учение е свръхестествено. Като божествено то е достъпно за човешкия ум при посредничеството само на вярата. Безумно е начинанието да се обясни свръхестественото с човешки разсъждения, очевидно неможещи да излязат от кръга на общото, обикновеното, естественото. Последствията от това безумно начинание са абсурдност, безчислени възражения, отхвърляне на свръхестественото, дори и това свръхестествено да е божествено. Хората в своите действия повечето случаи с противоречат сами на себе си! Пазят очите си, за да не се замърсят, а умът – това око на душата – съвсем не мислят да пазят, замърсяват го с всевъзможен боклук. Господ е заповядал да се пази умът, защото той е водач на човека. Ако умът се отклони от истинския път – целият живот на човека става заблуждение. Не трябва много, за да се отклони умът от истинския път: една, каквато и да е, лъжлива мисъл. „Когато твоето око бъде чисто – говори Спасителят, – и цялото ти тяло ще бъде светло; а когато бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно. И тъй, гледай светлината, що е в тебе, да не е тъмнина" (Лук. 11:34-35). А ние съвсем не спазваме това всесвято завещание, не следим за нашата светлина, т.е. умът, да не стане тъмнина, хвърляме в него какво ли не. Той несъмнено става тъмнина и разлива мрак върху цялото ни поведение през целия ни живот. От какво биха се родили в твоята душа помислите, които враждуват с Бога – помислите на пагубното неверие и празно мъдруване? Ти непременно си чел разни безсмислени чуждестранни книжлета, наслушал си се на различни неоснователни съждения за религията, на които е така богато нашето време, а е така оскъдно в истинските религиозни познания. „Нищо така не насочва човека към богохулство, както четенето на еретически книги", е казал преподобният Исаак Сирийски. Остави това безпорядъчно четене, пълнещо ума с понятия заблуждаващи, превратни, лишаващи го от твърдост, самостоятелност, правилен поглед, привеждащи го в състояние на скептично колебание. Заеми се със сериозно изучаване на Източната Православна Църква по нейното Предание, което се съдържа в писанията на светите Отци. Ти принадлежиш ли на тази Църква? Твое задължение е да я опознаеш, както трябва!
Виж как твърдо знаят своята религия инославните от Запада! Наистина техният труд за подробното познание на вярата им е по-малък. Папистът още щом повярва в папата, като в Бог, е направил всичко. Той е съвършен папист! Може да безумства колкото си иска. Протестантът – щом се съмнява в цялото Предание, протестира против цялото християнско учение, запазвайки впрочем християнското си име, е направил всичко. Той е съвършен протестант. Достигайки до такова съвършенство и римлянинът, и протестантът, пишат многотомни съчинения, техните творения се товарят на параходи, идват в Русия и търсят читатели. Не чети това, което са написали тези хора, които сами не разбират какво пишат. Ти толкова малко знаеш по днешната, общата мода за християнската религия, че много лесно можеш да усвоиш някаква лъжлива мисъл и да повредиш с нея душата си. Има ад, има и вечна мъка; направи ги несъществуващи за себе си чрез благочестив живот.
Моят отговор считам за приключен. А каквото ще говоря по-нататък, това е дан, принесен на дружбата. Не! Не е дан, трябва да го нарека иначе. Това е празнословие, към което ни води впрочем искреността и дружбата. Често ми се е случвало да чувам мисълта на съмнение, сега изказана от тебе, и подкрепена именно от тези доводи, които ти приведе, че съществуването на ада и вечните мъки е несъобразно с Божието милосърдие. Веднъж, след такава беседа, когато събеседникът ми си отиде, аз дълбоко се замислих, без да забележа това. На сърцето ми беше тъжно. Не ме занимаваше впрочем никаква особена мисъл. В това се състоеше впечатлението, оставено ми от посетителя. И как да не бъда тъжен, когато аз чувах християнин, дръзващ направо да противоречи на Христа, дръзващ да счете думите на Самата Истина за Бог на лъжата, измислено суеверие! Как да не остане тъжно впечатление, когато аз видях, че се отхвърля Божията милост, която е способна да приеме и съхрани едно правилно изповядване на догматите на християнската вяра, които ги подава Сам Бог, и в замяна на такова отричане се привежда суетно човешко мъдруване за Божието милосърдие.
Внезапно ми идва мисъл, която ми предлага пътешествие из целия свят. Мисълта беше толкова светла, направи ми такова приятно впечатление, че аз въобще не се замислих над нея. Доверчиво се съгласих. Воден от нея, летя като с въздушен балон. Виждам всички страни, нищо не ме спира по моя път, нося се над стигащи до облаците планини, прелитам бързо през реки, през езера, през морета. В най-кратко време разгледах цялата вселена, при това, седейки спокойно в моето кресло. Какво видях аз по време на моето пътешества Страданията на човечеството. Да! Аз видях мъчения – и физически, и нравствени. Не срещнах нито един човек, който да не страдаше. Аз видях страданието в дворците и на трона, аз го видях сред преливащото се изобилие. Където тялото беше здраво и наситено, там сърцето беше гладно, болно и не изтърпявайки лютата болка, непрекъснато стенеше. Аз видях затворени, погребани за цял живот в задушни и мрачни тъмници; видях риещи се в земните недра, където не достигаше слънчева светлина, където при звука на веригите и ударите на чуковете и кирките се добиваше злато – средството за наслаждение на едни чрез постоянното нещастие на тези, които го добиваха! Аз видях в най-образованите държави цели семейства, умиращи от глад; видях по-голямата част от населението в бедствия от нищета и недостатък на нравственост! Аз видях човечеството унижено от престъпления! Аз видях човечеството извратено от заблуждения! Аз видях човечеството обезобразено от варварство! Аз видях човечеството сведено до подобие на безсловесни скотове и хищни зверове! Там се извършва лов на хора, като че ли са животни; там търгуват с тях като с бездушна стока, като с животни. И на този пазар човекът е малоценна стока, цената му е по-малка отколкото цената на домашните животни. Там човек живее почти като безсловесните животни; и там той живее като свиреп звяр, намирайки наслаждение в проливане на кръв, изяждайки с бясно, извратено веселие себеподобните си! Ах! По-добре да не съществуват, отколкото дг съществуват така неистово, така ужасно. Такава е картината на обикновеното човешко битие на земята. Трябва да си спомним и за бедствията, на които се подлага човечеството по времена и по места: земетресенията, чума, междуособици, завоевателския меч, така обилно проливащ кръв, когато той е в ръката на Батий или Тамерлан.
И ето – вече няколко хилядолетия, откакто се сменят на земята едно поколение с друго, сменят се единствено за страдания. Бог обаче гледа на всичко това, Творецът и Владиката на всичко, Всемогъщ и Всеблаг. Това най-ужасно зло, в което страда човешкият род на земята, не пречи на Бога да бъде благ. Колкото и числа да придадем на безкрайността, колкото и да извадим от нея, то тя не се изменя, пребъдва си безкрайна!... Но ако погледнем така на земята, на която подред са страдали, на която са измрели от повече или по-малко люта смърт толкова поколения – мисълта за ада и вечните мъки престава да бъде вече страшна! Човешкият род е разряд на паднали същества. Земята е преддверие на ада с първоначалните наказания за престъпленията. Спасителят я е направил преддверие на рая.
Спасителят е казал, че има ад, има вечни мъки: към какво е твоето възражение! Ако ти придадеш значение на това възражение, значи се съмняваш в истинността на словата на Спасителя, отхвърляш ги. Който отхвърля от Христовото учение дори и един догмат, той отрича Христа. Хубавичко помисли: твоето съмнение – не е никак малък грях. Ако ти го приемеш, ще го изкажеш със слова и ще паднеш в смъртен грях. Една дума на вярата може да спаси и една дума на неверието може да погуби душата. Разбойникът в смъртния си час, вече на кръста, изповядал Христа и си отворил вратите на рая, а фарисеите отхвърлили Истината, похулили Светия Дух и погинали. „Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден" (Мат. 12:36), е възвестил Спасителят.
Ако позволиш на твоя разум да прави възражения против Христовото учение, той ще ги намери милиони, той е неизчерпаем, когато допуснем да се зарази с враждебност към Христа. Лека полека той отхвърля всички християнски догмати! Това не е нещо ново, този е плодът на необуздано, самоволно разсъждение, заради който са се появили в света безбожници и богохулници! По външност за неопитните очи те изглеждат с блестящ ум, разкъсващи веригите, извеждащи на свобода, откриващи истината и показващи я на останалите хора. Но последствията са показали, че тяхната истина е мнима – най-ужасно и най-пагубно заблуждение. Лъжливите мисли са умити с потоци кръв и мисълта не се е очистила с това умиване! Страшно опетнява лъжливата мисъл: човешката кръв няма сили да умие тези люти петна. За такова умиване човечеството се е нуждаело от кръвта на Богочовека. То получило тази кръв, умило се в нея, очистило се, държейки в ръка вярата, излязло на светлината на истинското богопознание и самопознание, излязло от дълбоката, тъмна пропаст на плътския лъжлив разум. Този разум зове отново човека към пропастта и човек се вслушва в убийствения призив! Какво чудно има? Човек е запазил своя характер: в рая, изпълнен благоухания и наслаждения от Божественото, той не се въздържал, а се е доверил на лъжливите слова на дявола.
Приятелю мой! Ти си християнин, член на Източната Православна Църква. Съхранявай верността към духовното тяло, на което ти си член. Съхранявай единението със светата Църква, на която ти принадлежиш. Съхранявай своето духовно достойнство като безценно съкровище. Поради твоята немощ не се впускай в разсъждения за догматите. Това е дълбока бездна, опасно море. В него са потънали много неопитни и самонадеяни плувци. Безопасно, с надежда за изобилна, духовна полза, могат да плуват, да се носят по чудните вълни на богословието само тези, чието кормило – умът, е в десницата на Духа. По съвета на свети апостол Павел отхвърляй всеки помисъл, който се надига против Христовия разум.
Не влизай в спор, нито в разсъждения със съмнения и възражения, пораждани от лъжливия разум. С меча на вярата отсичай главите на тези змии,( още щом те се покажат от своето леговище! Това дело е истинско, дело вярно! Дело достойно за този, който веднъж завинаги се е съчетал с Христос! Разсъждението има място преди съюза. След сключването на съюза, то вече е престъпление. Нищо, ама нищо да не нарушава, да не разколебава твоята вярност! Ах! По-добре е да не се встъпи в съюз, отколкото да станеш предател. Със смирение се преклони, наведи пред благото иго, води благочестив живот, ходи по- често в църква, чети Новия Завет и писанията на светите Отци, благотвори на ближните. Ще дойде време, когато Божественото Христово учение, от което лъха святост и истина, ще се възприеме от душата ти. Тогава в нея няма да се пораждат никакви съмнения. Христовото учение е свръхестествено. Като божествено то е достъпно за човешкия ум при посредничеството само на вярата. Безумно е начинанието да се обясни свръхестественото с човешки разсъждения, очевидно неможещи да излязат от кръга на общото, обикновеното, естественото. Последствията от това безумно начинание са абсурдност, безчислени възражения, отхвърляне на свръхестественото, дори и това свръхестествено да е божествено. Хората в своите действия повечето случаи с противоречат сами на себе си! Пазят очите си, за да не се замърсят, а умът – това око на душата – съвсем не мислят да пазят, замърсяват го с всевъзможен боклук. Господ е заповядал да се пази умът, защото той е водач на човека. Ако умът се отклони от истинския път – целият живот на човека става заблуждение. Не трябва много, за да се отклони умът от истинския път: една, каквато и да е, лъжлива мисъл. „Когато твоето око бъде чисто – говори Спасителят, – и цялото ти тяло ще бъде светло; а когато бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно. И тъй, гледай светлината, що е в тебе, да не е тъмнина" (Лук. 11:34-35). А ние съвсем не спазваме това всесвято завещание, не следим за нашата светлина, т.е. умът, да не стане тъмнина, хвърляме в него какво ли не. Той несъмнено става тъмнина и разлива мрак върху цялото ни поведение през целия ни живот. От какво биха се родили в твоята душа помислите, които враждуват с Бога – помислите на пагубното неверие и празно мъдруване? Ти непременно си чел разни безсмислени чуждестранни книжлета, наслушал си се на различни неоснователни съждения за религията, на които е така богато нашето време, а е така оскъдно в истинските религиозни познания. „Нищо така не насочва човека към богохулство, както четенето на еретически книги", е казал преподобният Исаак Сирийски. Остави това безпорядъчно четене, пълнещо ума с понятия заблуждаващи, превратни, лишаващи го от твърдост, самостоятелност, правилен поглед, привеждащи го в състояние на скептично колебание. Заеми се със сериозно изучаване на Източната Православна Църква по нейното Предание, което се съдържа в писанията на светите Отци. Ти принадлежиш ли на тази Църква? Твое задължение е да я опознаеш, както трябва!
Виж как твърдо знаят своята религия инославните от Запада! Наистина техният труд за подробното познание на вярата им е по-малък. Папистът още щом повярва в папата, като в Бог, е направил всичко. Той е съвършен папист! Може да безумства колкото си иска. Протестантът – щом се съмнява в цялото Предание, протестира против цялото християнско учение, запазвайки впрочем християнското си име, е направил всичко. Той е съвършен протестант. Достигайки до такова съвършенство и римлянинът, и протестантът, пишат многотомни съчинения, техните творения се товарят на параходи, идват в Русия и търсят читатели. Не чети това, което са написали тези хора, които сами не разбират какво пишат. Ти толкова малко знаеш по днешната, общата мода за християнската религия, че много лесно можеш да усвоиш някаква лъжлива мисъл и да повредиш с нея душата си. Има ад, има и вечна мъка; направи ги несъществуващи за себе си чрез благочестив живот.
Моят отговор считам за приключен. А каквото ще говоря по-нататък, това е дан, принесен на дружбата. Не! Не е дан, трябва да го нарека иначе. Това е празнословие, към което ни води впрочем искреността и дружбата. Често ми се е случвало да чувам мисълта на съмнение, сега изказана от тебе, и подкрепена именно от тези доводи, които ти приведе, че съществуването на ада и вечните мъки е несъобразно с Божието милосърдие. Веднъж, след такава беседа, когато събеседникът ми си отиде, аз дълбоко се замислих, без да забележа това. На сърцето ми беше тъжно. Не ме занимаваше впрочем никаква особена мисъл. В това се състоеше впечатлението, оставено ми от посетителя. И как да не бъда тъжен, когато аз чувах християнин, дръзващ направо да противоречи на Христа, дръзващ да счете думите на Самата Истина за Бог на лъжата, измислено суеверие! Как да не остане тъжно впечатление, когато аз видях, че се отхвърля Божията милост, която е способна да приеме и съхрани едно правилно изповядване на догматите на християнската вяра, които ги подава Сам Бог, и в замяна на такова отричане се привежда суетно човешко мъдруване за Божието милосърдие.
Внезапно ми идва мисъл, която ми предлага пътешествие из целия свят. Мисълта беше толкова светла, направи ми такова приятно впечатление, че аз въобще не се замислих над нея. Доверчиво се съгласих. Воден от нея, летя като с въздушен балон. Виждам всички страни, нищо не ме спира по моя път, нося се над стигащи до облаците планини, прелитам бързо през реки, през езера, през морета. В най-кратко време разгледах цялата вселена, при това, седейки спокойно в моето кресло. Какво видях аз по време на моето пътешества Страданията на човечеството. Да! Аз видях мъчения – и физически, и нравствени. Не срещнах нито един човек, който да не страдаше. Аз видях страданието в дворците и на трона, аз го видях сред преливащото се изобилие. Където тялото беше здраво и наситено, там сърцето беше гладно, болно и не изтърпявайки лютата болка, непрекъснато стенеше. Аз видях затворени, погребани за цял живот в задушни и мрачни тъмници; видях риещи се в земните недра, където не достигаше слънчева светлина, където при звука на веригите и ударите на чуковете и кирките се добиваше злато – средството за наслаждение на едни чрез постоянното нещастие на тези, които го добиваха! Аз видях в най-образованите държави цели семейства, умиращи от глад; видях по-голямата част от населението в бедствия от нищета и недостатък на нравственост! Аз видях човечеството унижено от престъпления! Аз видях човечеството извратено от заблуждения! Аз видях човечеството обезобразено от варварство! Аз видях човечеството сведено до подобие на безсловесни скотове и хищни зверове! Там се извършва лов на хора, като че ли са животни; там търгуват с тях като с бездушна стока, като с животни. И на този пазар човекът е малоценна стока, цената му е по-малка отколкото цената на домашните животни. Там човек живее почти като безсловесните животни; и там той живее като свиреп звяр, намирайки наслаждение в проливане на кръв, изяждайки с бясно, извратено веселие себеподобните си! Ах! По-добре да не съществуват, отколкото дг съществуват така неистово, така ужасно. Такава е картината на обикновеното човешко битие на земята. Трябва да си спомним и за бедствията, на които се подлага човечеството по времена и по места: земетресенията, чума, междуособици, завоевателския меч, така обилно проливащ кръв, когато той е в ръката на Батий или Тамерлан.
И ето – вече няколко хилядолетия, откакто се сменят на земята едно поколение с друго, сменят се единствено за страдания. Бог обаче гледа на всичко това, Творецът и Владиката на всичко, Всемогъщ и Всеблаг. Това най-ужасно зло, в което страда човешкият род на земята, не пречи на Бога да бъде благ. Колкото и числа да придадем на безкрайността, колкото и да извадим от нея, то тя не се изменя, пребъдва си безкрайна!... Но ако погледнем така на земята, на която подред са страдали, на която са измрели от повече или по-малко люта смърт толкова поколения – мисълта за ада и вечните мъки престава да бъде вече страшна! Човешкият род е разряд на паднали същества. Земята е преддверие на ада с първоначалните наказания за престъпленията. Спасителят я е направил преддверие на рая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар